Много от пещерите по българските земи са представлявали религиозен, познавателен или изследователски интерес за съотечественици и чужденци още в далечното минало. Проучванията показват, че първите сведения за пещери в България датират още от XII век и се съдържат в Безименното житие на Св.Иван Рилски.В периода до 1878 г. у нас и в чужбина, под различна форма биват публикувани кратки съобщения за някои български пещери, но те не са придобити в резултат на нарочна проучвателска дейност. Посочената година може да се счита за начална дата на целенасочените спелеоложки изследвания у нас и тя се бележи от откриването, от унгарския зоолог Едуард Меркъл, на първите два български троглобионта в пещерите под върховете Столетов и Коруджа,Средна Стара планина. Във времето до 1900 г.се публикуват още редица данни за пещерите у нас, но най-впечатляващи са тези, съдържащи се в трудовете на Х. и К.Шкорпил "Изкопаеми богатства изнамерени в целокупна България (1882),"Природни богатства в целокупна България(1884) и "Кражки явления в България (1900), в които се съобщават и описват десетки пещери. Междувременно през 1882 г. , в Сливен местни учители осъществяват първата известна организирана експедиция за проучване на пещерата "Змеева дупка" край града, а 4 години по-късно геолога проф. Г. Златарски прави и първите палеонтологични разкопки в пещери край с.Карлуково.
Първите археологически разкопки в български пещери (пещ.Полички,край Дряново) извършва С.Юринич през 1891 г., като в публикуваният материал подробно описва обекта и резултатите от проучванията. Тези и публикуваните през 1900 г. материали ("Глава Панега.Принос към изучаването на карета в България от проф.А.Иширков и "Пещерата Топля при с.Голяма Желязна" от проф.Г.Бончев) категорично потвърждават факта, че в България е настъпил периода на целенасочените спелеоложки проучвания.
Потвърждение на това са и последвалите до 1929 г. изследователски и научни експедиции и публикуваните 168 материала съдържащи обща и специализирана информация за пещерите и резултатите от проведените проучвания.
В този почти 30-годишен период Р. Попов полага началото на систематичните археологически разкопки и последователно разкопава редица пещери край с.Беляковец, Мадара, Карлуково, като в пещерата Темната дупка при Карлуково открива първите за Балканите находки на палеолитната култура.Археологьт В.Минков допълва списъка на проучените пещери от районите на селата Орешец, Микре, Деветаки,Чавдарци,Рабиша, Ягодина и др. и доказва, че те са били населявани и в по-късни културни епохи (неолит,енеолит,бронз)
През 1922 г. Акад.д-р Ив.Буреш- Директор на Царските природонаучни институти поставя началото на целенасочените биоспелелогични изследвания в страната. Само за няколко години той и екипът му от ентусиазирани сътрудници проучват повече от 80 български пещери и откриват десетки нови троглобионтни животински видове.Един от най-ревностните изследователи тогава е Ненко Радев, който става автор на първите две подобия на Атласи на Българските пещери, в които публикува карти и обширна информация за 16 български пещери.
От началото на века водят началото си и методичните проучвания свързани с геологията, хидрогеологията и морфологията на карета. Те са свързани предимно с имената на географа проф. Ж.Радев, петрографа проф.Г.Бончев и инж.П.Петров-хидрогеолог. В резултат на много–годишни изследвания през 1915 първият от тях издава "Карстови форми в Западна Стара планина"-първата монография по карета в страната. Петрографските описания на Г.Бончев съдържат обилна информация за разпространението на окарстяващите се скали в България, отделни пещерни райони ,пещери и карстови извори. Инж.П.Петров заедно със сподвижници се заема с проучването на редица пещери в Ловешко и Софийско. Така през 1924 г, с цената на много усилия е окончателно проучена и картирана Деветашката пещера, а през 1926 и Темната дупка край г.Лакатник.
